Неща..

Снощи…

Домашна дюлева от Слънчево.

И на вкус така звучеше, да

Една от най-упояващите и вдъхновяващи гледки, способна дори да ме накара да тръгна от къщи толкова рано и с удоволствие (към работа), е слънчевата светлина през филтъра на току-що раззеленилите се кестени сутрин. И, с риск да закъснея, да се отклоня по “дългия път” през морската градина.

Слушалки в ушите, приятния хлад на още мократа ми, разбъркана коса и раздвояване между порива за бърза крачка и желанието да удължа с още минута-две насладата от прекрасната сутрин, преди да хлътна в офиса.

(Изкуствената светлина ме парализира!)

И за да бъде разкошът пълен, last.fm ме изпрати от къщи с много странна, но красива версия Ribbons.

тук

А най-хубавото е, че има линкове към пълните текстове на номинираните новели, дълги и къси разкази.

В кухнята.

Времето днес се мени почти като настроенията ми. Сега стана хладно и се скупчиха едни сиви облаци. Допреди малко бях изпълнена с енергия и ентусиазъм. И преливах от обич и радост и какво ли не. И ми се искаше да прегърна светлината и зеленината. Сега усещам само липса и празнота. Започвам да се дразня на всичко наоколо.

И се чудя. Защо никога нищо не ми достига. Никога. И нищо. Не мога ли понякога да бъда просто щастлива? И благодарна. Anything I can get.

Преди седмица станах на четири. По дяволите, хич не се чувствам на 31!

Приятно запознаване със света, Ралице!