Една усмивка.. (сутринта) не само, че осмисли деня и изгони тежестта от недоспиването от клепачите, ръцете и краката ми и желанието за още и още кафе. Не, усмихна ме така, че цяла сутрин хвърча и въобще не се знам къде съм. Страх ме е да изляза навън - слънцето ще ме размекне пак. По бира в парка? Хм. Отивам за кафе!

Да, внимавай какво си пожелаваш, знам.

Летливо вещество.

Понякога наистина ми иде да се напляскам. А бях си обещала днес да довърша “Момичетата”…