.. And I Get Frightened/Just Like you..

It’s just a feeling
I get sometimes
A feeling
Sometimes …

———————

Онази вечер сънувах И. За втори или трети път вече..

- Защото се страхуваш. - ми каза, в отговор на безмълвния ми “няма-ли-да-ме-прегърнеш-най-сетне-и-да-престанеш-да-се-правиш- на-дърво-и-не-искам-да-играя-никакви-игри-и-ми-писна-писна-ми-да-поемам- инициативата-и-отговорността-за-всичко-по-дяволите-настръхнала-ми-
е-цялата-козинка” въпрос.

Страхувам се, да. Страхувам се, защото съм щастлива. Остарявам? Започвам по-внимателно да избирам пътеките, по които се залутвам? Страхувам се. Като теб.

Като се замисля, не съм сънувала толкова много и така истински, както в последните няколко месеца, от десетина години насам. Имаше един момент, тогава, в който будувах с денонощия - беше ме страх да заспивам. И една нощ сънища беше по-изтощителна от 2-3 денонощия бодърстване.

Прегърна ме, целувахме се дълго. После ме хвана за ръка и ме поведе нанякъде. Беше хубаво.

Не помня друго. А сънят беше дълъг. Или така ми се стори. Толкова хубаво. Out of this world..

Сънят е още жив. Факт. Толкова жив, като че току-що съм се събудила. И се чувствам ето така:

Alice pressed against the wall
So she can see the door
In case the laughing strangers crawl and
Crush the petals on the floor

Alice in her party dress
She thanks you kindly
So serene
She needs you like she needs her tranqs
To tell her that the world is clean
To promise her a definition
Tell her where the rain will fall
Tell her where the sun shines bright
And tell her she can have it all
Today
Today

Pass the crystal spread the Tarot
In illusion comfort lies
The safest way the straight and narrow
No confusion no surprise

Alice in her party dressed to kill
She the thanks you turns away
She needs you like she needs needs her pills
To tell her that the world’s okay
To promise her a definition
Tell her where the rain will fall
Tell her where the sun shines bright
And tell her she can have it all
Today
Today

Alice
Don’t give it way

How To Talk To Girls At Parties

Наскоро бях споменала “Момичетата”. Ето ги, най-накрая:

Да заговориш момиче на купон

Разказът е на много любимия ми Нийл Геймън (в България са издавани само “Никога, никъде, никой“, “Коралайн” и “Американски богове” - направо неприлично недостатъчно, ако ме питате). Номиниран е за тазгодишните награди Хюго, както и за наградите на списание “Локус”. Оригинала можете да прочетете тук.

Няма да говоря за разказа. Наистина ме заплени, като всичко друго, писано от този невероятен човек.

И искрено се надявам преводът ми да предава поне малко от атмосферата и магията.

С веремето (и малко търпение), тук вероятно ще се появяват преводи и на другите разкази, свободно достъпни в сайта му.

——————–

Update: PDF версия можете да изтеглите от кутийката в дясно.

Филулошки му работи

Търси се… Безименна група. (Стил - някакво шантаво инди, или пък пънк биха свършили работа)

И ето защо:

Миналата седмица, в резултат на нещастно стечение на обстоятелствата, довело до непредумишлено обезглавяване на любимата ми дървена костенурка, един от Пазителите на Библиотеката, с Пешо проведохме следния разговор:

Пешо: Рали, the turtle decapitator..

Аз: мрънмрънмрънмрън. МрЪн!

Пешо: Хм, хрумна ми гениално име за група! Purple Turtle!

Аз: На мен Pompous Tortoise ми звучи по-добре.

***

Същата вечер играхме Bookworm Deluxe до около 4 сутринта (за запознатите - докарахме някакъв резултат от порядъка на 970 000). На другия ден имахме мускулна треска. От смях.

Е, не успяхме да напишем нито “turtle”, нито “tortoise”, но пък постижението на вечерта определено беше “fabulous”.

А Веси и Ицо, които спаха сладко през цялото това време, гледаха неразбиращо на следващата сутрин..

Петиция “Евро”

Ако сметнете за необходимо, можете да я подпишете ето тук.

Аз реших, че е.

Една усмивка.. (сутринта) не само, че осмисли деня и изгони тежестта от недоспиването от клепачите, ръцете и краката ми и желанието за още и още кафе. Не, усмихна ме така, че цяла сутрин хвърча и въобще не се знам къде съм. Страх ме е да изляза навън - слънцето ще ме размекне пак. По бира в парка? Хм. Отивам за кафе!

Да, внимавай какво си пожелаваш, знам.

Летливо вещество.

Понякога наистина ми иде да се напляскам. А бях си обещала днес да довърша “Момичетата”…

Gone fishing..

Никакви компютри и телефони до 7ми.

Само море и облаци