Mies vailla menneisyyttä

Или казано на по-разбираем език (финският определено не ми е стихия, колкото и чаровно звучене да има )- „Мъжът без минало“ на Аки Каурисмаки, от чиито филми за съжаление съм гледала твърде малко.

Снощи реших да си го припомня. Невероятно удоволствие!

Продължавам да не проумявам как спокойствието, пустотата и отчаянието (типично финско, с лек привкус на руско) на изградената действителност всъщност те докарват до сълзи от смях и, в крайна сметка, имат толкова позитивен, оптимистичен и жизнеутвърждаващ ефект. А цветовете..

Красиво. Във всеки един смисъл.

23 юли 2007

Рано тази сутрин е починало кучето ми – немска овчарка на 13 години. Бисер, лекарят й, е стоял с родителите ми до четири сутринта, опитвайки се да я спаси.

Вчера им бяхме на гости. Когато пристигнахме, Сара ни се радваше и подскачаше около нас като малко кученце. А после ни изпрати, както винаги, със сърдит лай и мятане по оградата. Винаги много се сърдеше, когато „стадото“ се разделяше и някой си тръгваше.

Дано си щастлива и обичана, където и да си! Почивай в мир!