23 юли 2007
Рано тази сутрин е починало кучето ми - немска овчарка на 13 години. Бисер, лекарят й, е стоял с родителите ми до четири сутринта, опитвайки се да я спаси.
Вчера им бяхме на гости. Когато пристигнахме, Сара ни се радваше и подскачаше около нас като малко кученце. А после ни изпрати, както винаги, със сърдит лай и мятане по оградата. Винаги много се сърдеше, когато “стадото” се разделяше и някой си тръгваше.
Дано си щастлива и обичана, където и да си! Почивай в мир!
Съжалявам за станалото.
Със сигурност е била и си остава обичана и щастлива.
Прекарали сте доста време заедно и това е бил един красив кучешки живот.
(моята Шейла почина преди месец - на почти 17 години.
Това е много време заедно, ще ми липсва, но пък пожелавам на всеки пълноценен живот и спокоен край като нейния.)
Ще ти кажа само едно нещо - куче се заменя само с куче. И никога същото.
Съжалявам за загубата ти! И аз загубих моя Роко (доберман) преди около година и половина. Сега се радвам на Рико (пак доберман). Нищо, че са от една порода… двамата са коренно различни и не мога да правя каквото и да било сравнение между тях, освен на база породата… Често с приятели се шегуваме, че Рико е куче, което се изживява като котка - толкова е гальовен и любвеобвилен! Не чакай дълго преди пак да си вземеш куче - независимо от породата съм сигурна, че пак ще си го обичаш. Горе главата!
Ани, Ивката - благодаря ви за милите думи.
Сара живееше при родителите ми. Аз я отгледах от пет-дневно сляпо кутре до към седмата й година.
Сега гледам две котки вкъщи.
Мисля си, че те с радост биха гледали друго куче. Но трябва да мине известно време.
Страшно ми се иска и аз да имам пак куче, но при сегашния начин на живот и работа, много трудно бихме се решили. За мен е престъпление да гледаш куче в апартамент, ако не можеш да му посветиш необходимото внимание и време за игра и разходки. А това просто няма как да се получи в момента.