Mies vailla menneisyyttä

Или казано на по-разбираем език (финският определено не ми е стихия, колкото и чаровно звучене да има )- “Мъжът без минало” на Аки Каурисмаки, от чиито филми за съжаление съм гледала твърде малко.

Снощи реших да си го припомня. Невероятно удоволствие!

Продължавам да не проумявам как спокойствието, пустотата и отчаянието (типично финско, с лек привкус на руско) на изградената действителност всъщност те докарват до сълзи от смях и, в крайна сметка, имат толкова позитивен, оптимистичен и жизнеутвърждаващ ефект. А цветовете..

Красиво. Във всеки един смисъл.