Да, прекрасно е Напоследък са наистина отвсякъде тези хубави новини.
А Дамян още не съм го виждала на живо.. Толкова ми е странно и тъжно. Като си помисля, че Миш отрасна пред очите ми и в ръцете ми..
White Chalk го чух отдавна. Чудесен е! Малко странен за PJ, но си е все толкова тя и все така докосва разни скришни места с невероятна точност
А съм изчезнала по грозно прозаични причини. От два месеца съм така затънала в битово-логистични проблеми, че не се знам къде съм. И буквално също :)И не ми се пише. Но и това ще мине скоро, надявам се. Нещата имат навика рано или късно се наместват. А аз нямам търпение да се махна за няколко дни нанякъде. Междувременно започнах чат-пат да се занимавам с това.
За което благодарности на Хаз.
Чие е бебето Дамян (да е живо и здраво и много засмяно) ?
Ани, на Пешо и Веси. Заслужилите родители
Ето ги тук двамата с Мишето.
А междувременно Дамяновците се увеличиха с още един. Ира, която роди миналата седмица, също кръсти сина си Дамян.
Прекрасно е.
А ти не пишеш…някъде изчезна?
Чу ли последния албум на PJ?
Видях и снимката…мерси - толкова са…толкова х у б а в и, сърцето ми се разтопи да ги гледам!
Поздрави на заслужилите родители, като ги чуеш.
Аз не съм в контакт с тях и затова не знаех.
Да, прекрасно е
Напоследък са наистина отвсякъде тези хубави новини.
А Дамян още не съм го виждала на живо.. Толкова ми е странно и тъжно. Като си помисля, че Миш отрасна пред очите ми и в ръцете ми..
White Chalk го чух отдавна. Чудесен е! Малко странен за PJ, но си е все толкова тя и все така докосва разни скришни места с невероятна точност
А съм изчезнала по грозно прозаични причини. От два месеца съм така затънала в битово-логистични проблеми, че не се знам къде съм. И буквално също :)И не ми се пише. Но и това ще мине скоро, надявам се. Нещата имат навика рано или късно се наместват. А аз нямам търпение да се махна за няколко дни нанякъде. Междувременно започнах чат-пат да се занимавам с това.
За което благодарности на Хаз.
Вие сте…очарователно луди…превеждате блога на Нийл на български?
За първи път чувам за такова нещо, хем ми е странно, хем ми се струва много красиво.
Чакам си те пак да започнеш да пишеш, като отминат битовите и другите проблеми.
(А за бебето Дамян е ясно - все пак сега си на 500 км от него. Но съм сигурна ,че ще отскочиш насам да го видиш съвсееем скоро, права ли съм?
За отскачането - дано да си права. Може би за няколко дни в средата на декември, но зависи от доста обстоятелства, за съжаление..
Нищо, тя София си е все тук и не смята да се мести. Ще те чака, ще те чакам и аз…току-виж сме успели да се видим за малко на чай някъде…
Нещо музата на блогването не те навестява много редовно напоследък а?
Гледам, твои коментари са едни от първите в блога ми, та рекох да ти припомня - да не би да съм убегнал от паметта ти