Неща..

(FEMALE):
Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things

(MALE):
I walked in town on silver spurs that jingled to
A song that I had only sang to just a few
She saw my silver spurs and said lets pass some time
And I will give to you summer wine
Ohh-oh-oh summer wine

(FEMALE):
Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things
Take off your silver spurs and help me pass the time
And I will give to you summer wine
Ohhh-oh summer wine

(MALE):
My eyes grew heavy and my lips they could not speak
I tried to get up but I couldn’t find my feet
She reassured me with an unfamiliar line
And then she gave to me more summer wine
Ohh-oh-oh summer wine

(FEMALE):
Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things
Take off your silver spurs and help me pass the time
And I will give to you summer wine
Mmm-mm summer wine

(MALE):
When I woke up the sun was shining in my eyes
My silver spurs were gone my head felt twice its size
She took my silver spurs a dollar and a dime
And left me cravin’ for more summer wine
Ohh-oh-oh summer wine

(FEMALE):
Strawberries cherries and an angel’s kiss in spring
My summer wine is really made from all these things
Take off your silver spurs and help me pass the time
And I will give to you summer wine
Mmm-mm summer wine

Слушахме тази песен по радиото миналото лято на Арапя. Прекрасно се вързваше с момента и настроението тогава и не ми излезе от главата дълго след това. Снощи Пешо ми я припомни и ми пусна този клип. И аз влюбих отново

Виле Вало и полякинята правят много добър дует, но си мисля…това искам да го чуя и видя в изпълнение на Ник Кейв и Пи Джей Харви. Просто не мога да с сетя за по-подходящи гласове и присъствия. Дори и оригиналната версия на Нанси Синатра с Лий Хейзълууд не ми се струва толкова добра - и то заради Хейзълууд. Прекалено кънтри и фалцетно ми звучи някак си. Джони Кеш би стоял много по-добре, например..

It’s just a feeling
I get sometimes
A feeling
Sometimes …

———————

Онази вечер сънувах И. За втори или трети път вече..

- Защото се страхуваш. - ми каза, в отговор на безмълвния ми “няма-ли-да-ме-прегърнеш-най-сетне-и-да-престанеш-да-се-правиш- на-дърво-и-не-искам-да-играя-никакви-игри-и-ми-писна-писна-ми-да-поемам- инициативата-и-отговорността-за-всичко-по-дяволите-настръхнала-ми-
е-цялата-козинка” въпрос.

Страхувам се, да. Страхувам се, защото съм щастлива. Остарявам? Започвам по-внимателно да избирам пътеките, по които се залутвам? Страхувам се. Като теб.

Като се замисля, не съм сънувала толкова много и така истински, както в последните няколко месеца, от десетина години насам. Имаше един момент, тогава, в който будувах с денонощия - беше ме страх да заспивам. И една нощ сънища беше по-изтощителна от 2-3 денонощия бодърстване.

Прегърна ме, целувахме се дълго. После ме хвана за ръка и ме поведе нанякъде. Беше хубаво.

Не помня друго. А сънят беше дълъг. Или така ми се стори. Толкова хубаво. Out of this world..

Сънят е още жив. Факт. Толкова жив, като че току-що съм се събудила. И се чувствам ето така:

Alice pressed against the wall
So she can see the door
In case the laughing strangers crawl and
Crush the petals on the floor

Alice in her party dress
She thanks you kindly
So serene
She needs you like she needs her tranqs
To tell her that the world is clean
To promise her a definition
Tell her where the rain will fall
Tell her where the sun shines bright
And tell her she can have it all
Today
Today

Pass the crystal spread the Tarot
In illusion comfort lies
The safest way the straight and narrow
No confusion no surprise

Alice in her party dressed to kill
She the thanks you turns away
She needs you like she needs needs her pills
To tell her that the world’s okay
To promise her a definition
Tell her where the rain will fall
Tell her where the sun shines bright
And tell her she can have it all
Today
Today

Alice
Don’t give it way

Една от най-упояващите и вдъхновяващи гледки, способна дори да ме накара да тръгна от къщи толкова рано и с удоволствие (към работа), е слънчевата светлина през филтъра на току-що раззеленилите се кестени сутрин. И, с риск да закъснея, да се отклоня по “дългия път” през морската градина.

Слушалки в ушите, приятния хлад на още мократа ми, разбъркана коса и раздвояване между порива за бърза крачка и желанието да удължа с още минута-две насладата от прекрасната сутрин, преди да хлътна в офиса.

(Изкуствената светлина ме парализира!)

И за да бъде разкошът пълен, last.fm ме изпрати от къщи с много странна, но красива версия Ribbons.

Времето днес се мени почти като настроенията ми. Сега стана хладно и се скупчиха едни сиви облаци. Допреди малко бях изпълнена с енергия и ентусиазъм. И преливах от обич и радост и какво ли не. И ми се искаше да прегърна светлината и зеленината. Сега усещам само липса и празнота. Започвам да се дразня на всичко наоколо.

И се чудя. Защо никога нищо не ми достига. Никога. И нищо. Не мога ли понякога да бъда просто щастлива? И благодарна. Anything I can get.