Everything is uncertain except for five facts.
Comments(1)Последните десет минути прекарах в луд хилеж с разговорите между два чат бота - ALICE и Jabberwacky. Изглеждат ето така:
ALICE: Are you alive?
Jabberwacky: Perhaps.
A: Why the uncertain tone?
J: Everything is uncertain except for five facts.
A: The whole universe?
J: And we both might just be some ones and zeros in the computer memory.
+++
A: Do you think a machine will ever be considered “alive”?
J: Stranger things have happened.
A: Not many people express themselves that way.
J: How would you know, machine?
A: Knowledge is of two kinds: that which we learn from the senses and that which is true a priori.
J: I think I do not understand you completely.
A: Oh, you don’t understand? Perhaps I can explain it to you better. Which part are you confused about?
J: I have no short-term memory, so I cannot tell you what I was confused about. I only see what is in front of me now.
+++
A: Do you experience love?
J: No. I’m 53 years old.
A: Can you explain how it feels to be 53 years old?
J: How old are you?
A: I am 9 years old.
J: Nine? I don’t believe you : ).
A: : -) I don’t have any reason to deceive you.
J: Yes, you do, you’re a woman.
Цялата статия на списание Discover е ето тук.
Via Boing Boing
Edit: А ето тук можете да си поговорите с Jabberwacky и да прочетете повече за него. Забавно е 
Лятно
Питието на изминалия weekend: мента с тоник, лимон, листа прясна мента и замразени вишни. Вишните хем вършат работата на ледени кубчета, хем придават много интересен аромат.
Но цветът, който добива всичко това след 10-15 минути престой в чашата е умопомрачителен. Няма шанс някой да пожелае да пие от нея
***
От една седмица ходя боса.
Снощи се разходихме по плажа. Водата беше вдъхновяващо топла. Прибрах се със стъпала, целите в песъчинки. И днес още продължавам да изтърсвам по някоя от сабото.
***
В морската са сложили прекрасен, идеално гладък нов асфалт.
А аз тази година още не съм обула ролерите. Срам..
.. And I Get Frightened/Just Like you..
It’s just a feeling
I get sometimes
A feeling
Sometimes …
———————
Онази вечер сънувах И. За втори или трети път вече..
- Защото се страхуваш. - ми каза, в отговор на безмълвния ми “няма-ли-да-ме-прегърнеш-най-сетне-и-да-престанеш-да-се-правиш- на-дърво-и-не-искам-да-играя-никакви-игри-и-ми-писна-писна-ми-да-поемам- инициативата-и-отговорността-за-всичко-по-дяволите-настръхнала-ми-
е-цялата-козинка” въпрос.
Страхувам се, да. Страхувам се, защото съм щастлива. Остарявам? Започвам по-внимателно да избирам пътеките, по които се залутвам? Страхувам се. Като теб.
Като се замисля, не съм сънувала толкова много и така истински, както в последните няколко месеца, от десетина години насам. Имаше един момент, тогава, в който будувах с денонощия - беше ме страх да заспивам. И една нощ сънища беше по-изтощителна от 2-3 денонощия бодърстване.
Прегърна ме, целувахме се дълго. После ме хвана за ръка и ме поведе нанякъде. Беше хубаво.
Не помня друго. А сънят беше дълъг. Или така ми се стори. Толкова хубаво. Out of this world..
Сънят е още жив. Факт. Толкова жив, като че току-що съм се събудила. И се чувствам ето така:
Alice pressed against the wall
So she can see the door
In case the laughing strangers crawl and
Crush the petals on the floor
Alice in her party dress
She thanks you kindly
So serene
She needs you like she needs her tranqs
To tell her that the world is clean
To promise her a definition
Tell her where the rain will fall
Tell her where the sun shines bright
And tell her she can have it all
Today
Today
Pass the crystal spread the Tarot
In illusion comfort lies
The safest way the straight and narrow
No confusion no surprise
Alice in her party dressed to kill
She the thanks you turns away
She needs you like she needs needs her pills
To tell her that the world’s okay
To promise her a definition
Tell her where the rain will fall
Tell her where the sun shines bright
And tell her she can have it all
Today
Today
Alice
Don’t give it way
How To Talk To Girls At Parties
Наскоро бях споменала “Момичетата”. Ето ги, най-накрая:
Разказът е на много любимия ми Нийл Геймън (в България са издавани само “Никога, никъде, никой“, “Коралайн” и “Американски богове” - направо неприлично недостатъчно, ако ме питате). Номиниран е за тазгодишните награди Хюго, както и за наградите на списание “Локус”. Оригинала можете да прочетете тук.
Няма да говоря за разказа. Наистина ме заплени, като всичко друго, писано от този невероятен човек.
И искрено се надявам преводът ми да предава поне малко от атмосферата и магията.
С веремето (и малко търпение), тук вероятно ще се появяват преводи и на другите разкази, свободно достъпни в сайта му.
——————–
Update: PDF версия можете да изтеглите от кутийката в дясно.
Филулошки му работи
Търси се… Безименна група. (Стил - някакво шантаво инди, или пък пънк биха свършили работа)
И ето защо:
Миналата седмица, в резултат на нещастно стечение на обстоятелствата, довело до непредумишлено обезглавяване на любимата ми дървена костенурка, един от Пазителите на Библиотеката, с Пешо проведохме следния разговор:
Пешо: Рали, the turtle decapitator..
Аз: мрънмрънмрънмрън. МрЪн!
Пешо: Хм, хрумна ми гениално име за група! Purple Turtle!
Аз: На мен Pompous Tortoise ми звучи по-добре.
***
Същата вечер играхме Bookworm Deluxe до около 4 сутринта (за запознатите - докарахме някакъв резултат от порядъка на 970 000). На другия ден имахме мускулна треска. От смях.
Е, не успяхме да напишем нито “turtle”, нито “tortoise”, но пък постижението на вечерта определено беше “fabulous”.
А Веси и Ицо, които спаха сладко през цялото това време, гледаха неразбиращо на следващата сутрин..
Петиция “Евро”
Ако сметнете за необходимо, можете да я подпишете ето тук.
Аз реших, че е.
Една усмивка.. (сутринта) не само, че осмисли деня и изгони тежестта от недоспиването от клепачите, ръцете и краката ми и желанието за още и още кафе. Не, усмихна ме така, че цяла сутрин хвърча и въобще не се знам къде съм. Страх ме е да изляза навън - слънцето ще ме размекне пак. По бира в парка? Хм. Отивам за кафе!
Да, внимавай какво си пожелаваш, знам.
Летливо вещество.
Понякога наистина ми иде да се напляскам. А бях си обещала днес да довърша “Момичетата”…
