More

Времето днес се мени почти като настроенията ми. Сега стана хладно и се скупчиха едни сиви облаци. Допреди малко бях изпълнена с енергия и ентусиазъм. И преливах от обич и радост и какво ли не. И ми се искаше да прегърна светлината и зеленината. Сега усещам само липса и празнота. Започвам да се дразня на всичко наоколо.

И се чудя. Защо никога нищо не ми достига. Никога. И нищо. Не мога ли понякога да бъда просто щастлива? И благодарна. Anything I can get.

Реклами

3 коментара

  1. глагол on

    🙂
    Пред скоро време размислував дека таа песна може да се протолкува и Христијански, затоа што навистина како Христијани бараме повеќе, бараме невозможно многу и не се утешуваме со ништо помалку од Бога! Имајќи го Христа во себе човек не само што ги има прегрнато светлината, небото, зеленилото, туку ги поседува и ги носи со себе.
    Поздрав!

  2. Stranger on

    Глагол, християни, будисти, сциентолози, агностици, пантеисти,или атеисти за мен всичко се свежда до това, че човеците сме си такива. Човеци 🙂 И все ще търсим, ще искаме и ще се чудим.

    А, да, и ще основаваме религии 🙂

    Поздрави и на теб!

  3. Никола on

    Да, сосема си во право – такви сме луѓето: сакаме, бараме и се чудиме. Но, би било ужасно кога не би можеле и да најдеме. Тоа е разликата помеѓу Православното Христијанство и другите религии – некои се задоволуваат со барање, а други сакаат повеќе, сакаат да најдат 🙂
    Или да одговорам со други рок стихови: I dont need a cure, I need a final solution…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: