Една усмивка.. (сутринта) не само, че осмисли деня и изгони тежестта от недоспиването от клепачите, ръцете и краката ми и желанието за още и още кафе. Не, усмихна ме така, че цяла сутрин хвърча и въобще не се знам къде съм. Страх ме е да изляза навън – слънцето ще ме размекне пак. По бира в парка? Хм. Отивам за кафе!

Да, внимавай какво си пожелаваш, знам.

Летливо вещество.

Понякога наистина ми иде да се напляскам. А бях си обещала днес да довърша „Момичетата“…

Advertisements

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: