Една усмивка.. (сутринта) не само, че осмисли деня и изгони тежестта от недоспиването от клепачите, ръцете и краката ми и желанието за още и още кафе. Не, усмихна ме така, че цяла сутрин хвърча и въобще не се знам къде съм. Страх ме е да изляза навън – слънцето ще ме размекне пак. По бира в парка? Хм. Отивам за кафе!

Да, внимавай какво си пожелаваш, знам.

Летливо вещество.

Понякога наистина ми иде да се напляскам. А бях си обещала днес да довърша „Момичетата“…

Реклами

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: